Връзки за достъпност

Извънредни новини

Германия, която пусна канабиса на свобода. Може ли това да е културна революция


Диана Иванова на фона на потребител на канабис. Колаж.
Диана Иванова на фона на потребител на канабис. Колаж.

Твърди се, че в Германия в момента протича културен обрат. Някои дори говорят за културна революция. Причината е в това, че от 1 април страната легализира канабиса. Всъщност това решение се вписва в глобална тенденция - от 2000 г. насам броят на страните, либерализирали канабиса, не спира да расте.

Годината е 1150 г. Хилдегард фон Бинген, дълбоко почитана средновековна мислителка и основателка на природната медицина в Германия, пише своята Physica - теория за лекарствата и природата. Ето какво четем вътре:

„Конопът е топъл. Той расте, когато въздухът не е нито много топъл, нито много студен, и такава е неговата природа. Семената му носят здраве и са лечебна храна за здрави хора, лека и полезна за стомаха, защото премахва малко слузта от стомаха и може да се смила лесно, намалява лошите сокове и засилва добрите. Ако имате главоболие и празен мозък, яденето на коноп ще облекчи главоболието. Но то не вреди на тези, които са здрави и имат пълен мозък. Причинява известна болка в стомаха на тежко болните. На този, който е само умерено болен, консумацията му не вреди. При тези с празен мозък консумацията на коноп причинява болка в главата. Тя не вреди на здравата глава и пълния мозък. Кърпа от коноп, поставена върху язви и рани, върши добро, защото топлината в нея се отпушва."

Яденето на коноп ще облекчи главоболието
Хилдегард фон Бинген, 1150 г.

Този и редица други малко известни факти от медицинската история на канабиса могат да бъдат прочетени в книгата на двама професори по медицина - Кирстен Мюлер Вал и Франьо Гротенхермен „Канабис и канабиноиди в медицината“. Въпреки това научният журналист Манфред Фанкхаузер смята, че историята на конопа като медикамент още не е написана.

Историята на канабиса трябва да бъде разглеждана именно от тези две перкпективи – медицинската и развлекателната.

Канабисът преди Новата ера

Първият писмен документ за медицинската употреба на канабиса идва от Китай. На един от бащите на китайската медицина Шен-Нун се приписва този основен труд на медицинската наука, който се появява около 2700 г. пр. н. е.

Изглежда, че растението е пътувало от Китай до Индия около 800 г. пр.н.е. Смята се за сигурно, че конопът се е използвал като лекарство още по времето на Ведите. Персийското свещено писание "Авеста" вероятно е написано през VI в. пр. н. е. от Заратустра. В него вече се споменава анестетичният ефект на конопа.

Първите подробни описания на злоупотреба с коноп са описани от Херодот през IV в. пр. н. е.

Хилдегард фон Бинген не е единствената природолечителка, която се отнасяла благосклонно към канабиса.

Авицена, родоначалникът на арабската медицина, споменава растението в своя трактат "Canon medicinae", написан около 1000 г. и смятан в Европа за най-пълния труд по медицина до XV век. Авицена за първи път споменава, че за лечение се използват не само семената, но и билката, поради което още тогава се посочва, че с това растение може и да се злоупотребява.

Канабисът през 20-и век

Канабис е латинското наименование на конопа. Основната активна съставка THC (тетрахидроканабинол) е тази, която променя възприятията. Канабисът може да се пуши под формата на джойнт (смесен с тютюн) или със специални тръби (например бонг), да се изпарява с помощта на "изпарител" или да се смесва с храна и да се консумира (в торти, кексове, бисквити).

В средата на 20-и век лекарствата, съдържащи канабис, изчезват

Канабисът – в европейския и индийския вариант – е изследван и използван широко в медицината до средата на ХХ век. След това препаратите от канабис изчезват. Авторите на книгата „Канабис и канабиноиди в медицината“ виждат причините за това изчезване в напредъка на фармацевтичната индустрия и въвеждането на нови лекарства за всички основни болести. Голяма е и ролята на икономическата нестабилност заради двете световни войни, които затрудняват вноса, особено на коноп от Индия, както и променливата ефективност в зависимост от произхода на дрогата.

Петър Кремер-Шефер, експерт от Федералния институт по лекарствата и медицинските изделия в Германия, издаде книгата "Канабис: Какво знаете, какво трябва да знаете", в която разглежда противоречивата история на политиката по отношение на наркотиците: от опиумните войни на Англия срещу Китай, през 1937 г., когато продажбата на джойнт за първи път е криминализирана в САЩ, до германския Закон за наркотиците от 1972 г., който поставя канабиса наравно с твърдите наркотици като опиум, хероин и кокаин.

Той обяснява защо много от аргументите, изтъкнати от противниците на легализацията, са научно несъстоятелни. Например митът за канабиса като входна дрога е лансиран някога по политически причини и не може да бъде подкрепен с факти. Проучванията доказват, че канабисът е доста безвреден - поне за възрастните - и много по-безвреден от обществено приетите и законни упойващи вещества алкохол и тютюн.

Проучванията доказват, че канабисът е много по-безвреден от законните упойващи вещества алкохол и тютюн

Канабисът започва да привлича нов интерес като лекарство през 70-те и 80-те години на ХХ в., по-специално поради употребата му от пациенти с рак и СПИН, които съобщават за облекчение на последиците от химиотерапията и синдрома на изтощение.

През 1996 г. Калифорния става първият щат в САЩ, който легализира медицинския канабис в разрез с федералното законодателство. В момента в 38 от 50 американски щата медицинският канабис е разрешен.

През 2001 г. Португалия декриминализира всички наркотици, като запазва забраната за производство и продажба, но променя личното притежание и употреба от криминално на административно нарушение. Следват редица европейски и латиноамерикански държави, които декриминализират канабиса, като Белгия (2003 г), Чили (2005 г.), Бразилия (2006 г.) и Чешката република (2010 г).

През декември 2013 г. Уругвай става първата държава, легализирала канабиса. В Канада това се случва през 2018 г.

Германия, наши дни

Германското правителство създаде специална страница, в която обяснява смисъла на закона. Една от причините да се въведе новото схващане е силното разминаване на реалността с правните норми.

Въпреки забраните употребата на канабис се е увеличавала, особено сред младите хора. Само в Германия през 2021 г. повече от четири милиона души на възраст между 18 и 64 години са опитвали канабис. Ако той е бил закупен на черния пазар, това често е водело до рискове за здравето. Той може да бъде замърсен и да съдържа неизвестно количество (THC), чиято сила потребителите не са в състояние да оценят.

За най-младите, тези под 18 години, дрогата остава забранена.

В немските книжарници вече е пълно с книги-наръчници за отглеждане на канабис, за ползите, вредите, книги за родители, готварски книги и др.

Сред моите приятели и познати цари оживление

Сред моите приятели и познати цари оживление. Мой познат, учител, досега е ползвал канабис с медицинска рецепта за лекуване на невродермит. Но сега той смята, че ще може да разговаря по-открито за това с учениците си в училище и че цялото изваждане на темата от сферата на табуто ще е от полза на обществото.

Това, което остава, са големите въпросителни. Например как точно ще се случва превенцията при младежите до 18 години. Или въпросът за това дали легализацията няма да увеличи броя на психичните заболявания. Факт е, че мозъкът е в процес на оформяне до 25 годишна възраст и че именно в периода от 18 до 25 годишна възраст прекомерната употреба на канабис може да предизвика психози и дълготрайно увреждане.

Другият голям въпрос – кое кара милиони хора по цял свят да търсят и употребяват канабис – е въпросът, който може да ни каже дали става дума наистина за културно преобръщане, културна революция.

Според новите правила в Германия всеки, който е навършил 18 години, може да държи до 50 грама канабис у дома си и да носи максимум 25 грама навън. Изрично се посочва, че това е само за лична употреба.

Освен това хората могат да отглеждат вкъщи до три растения.

От 1 юли ще бъдат разрешени така наречените сдружения за отглеждане. Това са клубове за възрастни, в които до 500 души отглеждат канабис и си го доставят един на друг за лична употреба - максимум 25 грама на член на ден и максимум 50 грама на месец.

Разпространението и продажбата остават забранени.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа".

    През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Форум

XS
SM
MD
LG