Когато в неделя министър-председателят Кирил Петков (“Продължаваме промяната”) обвини Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в “преднамереност” заради увеличението на цената на газа, той се закани до края на януари членовете на комисията с изтекъл мандат да бъдат сменени.
Тези му думи станаха повод редица медии да прогнозират промени в КЕВР още в началото на новата пленарна сесия. Опозицията в лицето на ГЕРБ пък лансира и слух, че кандидатът за председател на енергийния регулатор ще бъде депутатът от групата на “Продължаваме промяната” (ПП) Венко Сабрутев, който е член на парламентарната енергийна комисия и зам.-председател на комисията по бюджет и финанси.
От ПП определят подобни твърдения като фалшива новина. А председателят на комисията по енергетика в парламента Радослав Рибарски (ПП) коментира пред Свободна Европа, че идеята на мнозинството е регулаторният орган да се раздели на два независими един от друг регулатора: Комисията за енергийно регулиране и Комисия за водно регулиране. За това обаче по-късно.
За мен е обидно.Иван Иванов
Преди да стигнем до политическите идеи за реформиране на КЕВР, е нужно да видим какво не е наред с комисията и защо изобщо е възможно допускането на премиера Кирил Петков, че регулаторът действа “преднамерено”. Нещо, което според председателя на КЕВР Иван Иванов, е “обидно”.
“За мен е обидно човек на такава висока позиция в държавното управление да се държи като привърженик на теорията за световната конспирация и да обвинява регулаторен орган, че действа преднамерено”, коментира Иванов пред Свободна Европа.
Къде е проблемът?
Всъщност, скокът в цените на газа и последвалата закана от страна на изпълнителната власт, че членовете на КЕВР трябва да бъдат сменени, далеч не е първият подобен случай.
Именно повторяемостта на събитията пък показва къде се крие проблемът с комисията. Той от своя страна е добре познат от различни казуси с повечето регулаторни органи в България - в тях назначенията често са политически, а не експертни, а членовете им престояват на постовете си доста след края на мандатите си. Така, според експерти, те стават лесни за манипулиране, тъй като останали на позициите си, се поддават на политически натиск, за да се задържат на тях.
Проблемите с регулаторите и зависимостта им от политическата конюнктура са изследвани отдавна. Още през 2015 г. преподавателката в Софийския университет Ружа Смилова публикува доклад за проблемите с независимостта на контролните органи.
Пет години след изследването си (през 2020 г.) пред Свободна Европа Смилова повтори изводите си. А като пример тогава ползва именно Комисията за енергийно и водно регулиране.
Дежа вю: КЕВР, цени, мандати
Конкретният случай, на който тя се позовава, е от юни 2020 г. Тогава Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви, че е възможно поскъпване на цената на отоплението. Буквално два часа след това тогавашният министър-председател Бойко Борисов поиска смяна на комисията, защото мандатът ѝ е изтекъл.
Последва мигновена реакция на КЕВР. Комисията даде пресконференция, на която беше обявено, че при изчисленията е имало объркване и вдигане на цените не се очаква.
Тези, чиито мандати са изтекли, но продължават да работят, се намират в едно междуцарствие.Ружа Смилова
Борисов направи анонса за смяна на КЕВР едва след публичния скандал за повишаването на цените, на фона на изтеклия ѝ мандат от април 2020 г.
Случаят още тогава беше описан като проблематичен. “Тези, чиито мандати са изтекли, но продължават да работят, се намират в едно междуцарствие. Те не са нито назначени, нито са неназначени. И да, това е форма на натиск, най-малкото защото нямат защитата на мандат”, обясни тогава Смилова.
“Ако не слушат – прекратяват мандатите, ако пък слушат, те могат да заемат постовете дори и извън фиксираното назначение, защото органът не може да работи без членове”, допълни тя.
Случи ли се нещо за две години?
Всъщност оттогава досега членовете на КЕВР с изтекъл мандат още не са сменени.
След заканата на тогавашния министър-председател и мигновеното понижаване на цените на парното, парламентът се опита да стартира две процедури за подмяна на двамата членове на регулатора.
Нито една от двете процедури не беше завършена до края на мандата на кабинета “Борисов 3”. Последвалите два кратки състава на парламента през 2021 г. така и не стигнаха до тази тема.
Още през 2020 г. Иван Иванов, който и досега изпълнява председателската функция в КЕВР, обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат.
Днес, две години по-късно, Иванов каза пред Свободна Европа, че в годините няколко пъти е разговарял с ресорните депутати от ГЕРБ да бъде придвижена процедурата за смяна на членовете на КЕВР.
“Това така и не се случи. А по закон бих понесъл наказателна отговорност ако напусна поста, без да бъде избран титуляр”, допълни той.
Освен Иванов с изтекъл мандат в комисията е и Евгения Харитонова, която според предварителните прогнози на медии и анализатори също ще бъде сменена, вследствие заръката на Кирил Петков от неделя.
Какво следва
Проверка на Свободна Европа показва обаче, че най-вероятният сценарий не е смяна само на двама от членовете на енергийния регулатор, а на целия му състав.
Нещо повече - новите управляващи планират реформа в сектора, с която ще разделят контролния орган на две - такъв, който да отговаря за енергийното, и такъв, който да отговаря за водното регулиране.
По думите на председателя на комисията по енергетика в парламента Радослав Рибарски (“Продължаваме промяната”) в кратки срокове партията ще предложи на коалиционните си партньори проект за разделянето на КЕВР на две.
“Това не е само наша идея, подкрепя се и от други колеги. Но още сме на проучвателен етап - трябва да го обсъдим всички заедно”, каза Рибарски.
По думите му ако се вземе решение КЕВР да бъде разделена ще трябва да се направят промени в редица закони.
“Ето защо идеята трябва да бъде обсъдена освен с партиите коалиционни партньори и с министерствата, които засяга”. Това са министерствата на енергетиката, околната среда и водите, както и на регионалното развитие.
Въпреки че премиерът Кирил Петков в неделя поиска промените в КЕВР да се случат до края на януари, от парламентарната група на “Продължаваме промяната” не се ангажираха с точен срок.
“Трябва да се направи правен анализ за преструктурирането, за да очертаем конкретен период, в който ще свършим работа”, каза Рибарски.
